Успех

Много съм горд със себе си... Преди няколко часа навърших 28 години, т.е. успях да преживея най-критичната година от живота за много хора. Когато бях още ученик, бях луд фен на Кърт Кобейн, Джим Морисън, Джими Хендрикс... Тогава открих едно общо нещо за тях - всичките са се самоубили на 27 години. Тогава си мислех, че това е края на живота за един човек и че и аз като стана на 27 ще скоча от една скала. Толкова сероизно го бях решил, че това ме спаси в един гаден момент - казах си: "Така и така ще се мре на 27, защо да избързвам, може пък нещата да се оправят" Ама наистина си е гадна възраст - знаеш че най-добрите ти години са вече минало, че почваш да ставаш стар и грозен, това е горе-долу времето, когато спираш да гледаш на бъдещето с нетърпение. Преди това, колкото и да ти е гадно, винаги можеш да се успокоиш, че живота е пред теб и че те чакат куп приключения, пари, красиви жени [insert dream here] :) Трудна ми беше в началото на въпросната година, признавам. Сега обаче съм толкова изпълнен с нови мечти, че ще се пръсна :) Като се замисля, това е момента в който трябва да откриеш смисъла на живота си и да се примириш със себе си. Иначе или се самоубиваш, или започваш да се побъркваш и на 40 вече си съвсем изперкал.