Успех

Много съм горд със себе си... Преди няколко часа навърших 28 години, т.е. успях да преживея най-критичната година от живота за много хора. Когато бях още ученик, бях луд фен на Кърт Кобейн, Джим Морисън, Джими Хендрикс... Тогава открих едно общо нещо за тях - всичките са се самоубили на 27 години. Тогава си мислех, че това е края на живота за един човек и че и аз като стана на 27 ще скоча от една скала. Толкова сероизно го бях решил, че това ме спаси в един гаден момент - казах си: "Така и така ще се мре на 27, защо да избързвам, може пък нещата да се оправят" Ама наистина си е гадна възраст - знаеш че най-добрите ти години са вече минало, че почваш да ставаш стар и грозен, това е горе-долу времето, когато спираш да гледаш на бъдещето с нетърпение. Преди това, колкото и да ти е гадно, винаги можеш да се успокоиш, че живота е пред теб и че те чакат куп приключения, пари, красиви жени [insert dream here] :) Трудна ми беше в началото на въпросната година, признавам. Сега обаче съм толкова изпълнен с нови мечти, че ще се пръсна :) Като се замисля, това е момента в който трябва да откриеш смисъла на живота си и да се примириш със себе си. Иначе или се самоубиваш, или започваш да се побъркваш и на 40 вече си съвсем изперкал.

Perception is not reality

Има доста голям брой хора на тази земя, за които горното е лъжа. Те са силно съсредоточени и последователни в преследването на всеки свой личен интерес и в голяма степен роби на инстинкта си. Макар че не беше много вероятно да се превърна в такъв, едно обстоятелство (лудото откритие на Х. разбира се :) тотално ме убеди в това колко лесно се лъжем от собствените си възприятия. Този knowledge си е доста стряскащ и се случва понякога мозъка ни да го блокира. Не му давайте! Така си спестявате доста нелепи грешки най-малкото (винаги гледайки през няколко погледа наистина помага или Being unaware of the larger world can put our private world in ruins). Хмм, това се оказва началото на доста промени. Ставаш все по-любопитен към света и свирепо дебнеш за hints навсякъде и по-всяко време. Какъв по дяволите е смисъла на всичко това?!

ardea alba ;)

много е гадно че обикновено ти трябва силна болка за да промениш живота си. понякога не осъзнаваме колко лесно ни "приспива" всекидневието и притъпява усещанията ни. рано или късно обаче болезненият стимул се появява и те запраща в един друг свят, който до скоро не си си представял. на мен ми се е случвало вече доста пъти (предполагам и на повечето хора), но винаги намирам начин да се справя. болката си отива (понякога адски бавно) и се озовавам в един нов и интересен свят... до следващия път. май дори предпочитам света ми да се променя, иначе ще е прекалено скучно :)

поздрав за всички които умеят да си сменят планетата на която живеят ;)

п.с. за малко да забравя да си запиша един цитат:
"I am not what I think I am. I am not what you think I am. I am what I have come to believe you think I am."

Първи пост се посвещава на математиците :)

знаете ли защо математиците не правят разлика между вси светии и коледа?
отговора: тук

10x 2 genata